urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7 24x7 24x7 2005-07-05T19:31:32Z urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:7371 2005-07-05T19:31:32Z 2005-07-05T19:31:32Z Естествено станах късно. От мен други не може да се очаква. Състоянието ми е приятно отпуснато. Настроението също е сравнително на мястото си в скалата на лежерността. Малко Black Sabbath тази сутрин... снощи подреждане на специалностите в СУ, за да подам документи утре... Лолита ме мъчи малко, но след това ще си почина от нея с Хауърд Стърн. Томас Ман кокори зелената си корица “Йосиф в Египет” на един рафт отляво... нямам търпение да го чета обаче трябва да мина през още няколко книги за да се добера до него. Пффф само за книги ли пиша.... Така е то като нямаш личен живот хаха. Наско Далчев е прав две думи няма по въпроса. <br /><br />***<br /><br />Вечерта<br />Играх 3 часа футбол изморен съм ям филии и горе долу съм доволен. Какво ми трябва повече?<br />Утре търчане в СУ.<br />Хора се целуват.<br />но има мъже, които трябва да останат сами. Така са по-виждащи, по-умни или аз си търся извинение. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:7088 2005-06-10T10:33:20Z 2005-06-10T10:33:20Z Издирва се<br /><br />Издирва се...<br />и снимка <br />закачена<br />на дървото:<br />куче и дете<br />издирва се:<br />детето<br />...кучето умря <br />от мъка urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:6829 2005-06-10T09:41:08Z 2005-06-10T09:41:08Z Отново дълг. <br />Снощи писах дълго писмо до Мелиса, но се съмнявам, че ще го изпратя. Там е цялата истина. Моята истина де. Товя все го забравям. <br />Police са голяма работа.<br />Фреди също. <br />Show must go on естествено urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:6498 2005-06-10T09:09:29Z 2005-06-10T09:09:29Z <a href="http://solosong.net/danceme.html">http://solosong.net/danceme.html</a><br /><br />Every breath you take<br />Every move you make<br />Every bond you break<br />Every step you take<br />I’ll be watching you<br /><br />Every single day<br />Every word you say<br />Every game you play<br />Every night you stay<br />I’ll be watching you<br /><br />Oh, can’t you see<br />You belong to me<br />How my poor heart aches<br />With every step you take<br /><br />Every move you make<br />Every vow you break<br />Every smile you fake<br />Every claim you stake<br />I’ll be watching you<br /><br />Since you’ve gone I been lost without a trace<br />I dream at night I can only see your face<br />I look around but it’s you I can’t replace<br />I feel so cold and I long for your embrace<br />I keep crying baby, baby, please...<br /><br />Oh, can’t you see<br />You belong to me<br />How my poor heart aches<br />With every breath you take<br /><br />Every move you make<br />Every vow you break<br />Every smile you fake<br />Every claim you stake<br />I’ll be watching you<br /><br />Every move you make<br />Every step you take<br />I’ll be watching you<br /><br />I’ll be watching you<br />I’ll be watching you<br />I’ll be watching you<br />I’ll be watching you... urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:6288 2005-05-01T14:57:39Z 2005-05-01T14:57:39Z Каквото и да направи човек - дори да е жив, дори да умре - той си остава енигма. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:5991 2005-05-01T14:34:11Z 2005-05-01T14:34:11Z Едно от нещата, които са ме интересували е дълга. Защо трябва да правим нещо ако не искаме и не смятаме, че е нужно. Самоубийството дълг ли е? urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:5854 2005-05-01T14:21:54Z 2005-05-01T14:21:54Z Хората се обичат, целуват се, правят любов. <br />Хората се карат, иронизират, пикаят един върху друг открицателната си енергия<br />Хората изтръпват от гняв, превръщат енергията си в барабанни удари, които кънтят в самотните им обиталища.<br />По дясната ми буза премина като ток ярост като ток злоба да кажа нещо лошо да обидя някого. С или без причина. Е и? <br />На фона на Депеш мод мога да си правя каквото си искам. А песента е подходяща it`s no good <br />ето сега по цялото тяло. <br />Аз съм от ток. Целият искря, пулсирам. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:5605 2005-04-29T15:56:59Z 2005-04-29T15:56:59Z Всичко е добре до момента в който един луд не ти каже, че ти си луд urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:5216 2005-04-27T18:48:58Z 2005-04-27T18:48:58Z Студено ми е, много ми е студено<br />слушам Бек Блър Гравити Ко<br />изгубих деня си в интернет!!! Ужасно<br />скоро ще го спра и готово<br />студено<br />правиха ни снимки на класа и отделно <br />станах звезда хахахахах<br />какво ли не слушах днес...<br />но опитвам да науча текста на Бек на Loser наизуст<br />ще стане. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:4944 2005-04-06T22:46:54Z 2005-04-06T22:46:54Z Ваньо го изпратили в Бургас днес. Да умре там. Господи какво става? На никой ли не му се занимава с един живот? НЕ искам да съм тук. Всичко това ми писна. Всички са ужасни. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:4778 2005-04-06T22:45:13Z 2005-04-06T22:45:13Z чувствам се предаден и унижен. Удар откъдето не очаквах. Нож в гърба. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:4603 2005-04-06T19:37:51Z 2005-04-06T19:37:51Z Мене злобата ме разболя. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:4304 2005-04-06T18:44:21Z 2005-04-06T18:44:21Z Мамо, <br />(заместване на “–“ с “мамо”)<br />- 4 часа история и това е вече нормално. <br />- На ръба съм. <br />- Гледам в пропастта и отстъпвам. <br />- Днес трябваше да направя нещо и го направих каквото и да ми струваше.<br />- Харевах една жена в труден момент. <br />Поне за мен.<br />В ужасна седмица на несполуки. - На липса не просто на късмет. <br />В присъствие на смърт.<br />- Жена на 24 и хлапе на 18. <br />- Хлапето се показа мъж и успя да надвие за пореден път страстта. <br />- Хлапето успя да каже “не”, взе си шапката, фуражката и си тръгна.<br />- За него това бе повече от удар и повече от успех.<br />- То знаеше, че една жена с цели, със самостоятелен живот твърде далеч няма още един рафт на библиотеката, къде да го подреди. <br />- Хлапето направи много за тази седмица.<br />- Това беше третото му поред примирение или решение. <br />- Хлапето изпи много вино, но не яде баници – хаха Съмърсет Моъм, не се смей. Ти беше един 90годишен гей.<br />- Хлапето говори в рими.<br />- Хлапето се напи много. <br />- Хлапето чете Бегбеде и спа.<br />- Събуди го един близък приятел и излязоха в центъра. Ходиха пеша до “Ориндж”.<br />И то си купи “Джобна енциклопедия на мистериите”. <br />- и нужда от рамо.<br />На което да кажа: “Вече не мога”.<br />- Приятелят сподели твърдото си решение да спечели любовта на едно момиче, любов, която вече не е любов,а защита на мъжка чест.”<br />Успех. <br />- Аз трябва просто да доживея още една седмица без още един човек когото уважавам повече отколкото трябва. Тоест уважавам много а харесвам повече отколкото трябва. <br />- Сега ще изпратя това на тази жена. <br />- Знам, че ми се сърди. Мамо тя ми каза “майната ти” и сигурно е права.<br />- Просто не мога да говоря, с някой който не чувства същото което и аз. Не мога да бъде приятел с някой, от когото бих искал повече. Шибан егоизъм, нали, мамо?<br />Прав съм и аз. (поне донякъде, поне според мен)<br />- Знам. <br />Защото иначе ще е лицемерно. Да мълча а това вътре да говори своето. Да знам, че харесвам някой, но нещо да изгаря отвътре. Да мълча – не искам. Поне тя ще знае. Че не е защото я мразя. Не съм гадно копеле. (нали?) тъкмо напротив. Имам си и мама и всичко. <br />- Боли ме повече отколкото признавам<br />- Празен като ограбена от бисера си мида. Пиян, с воденичен камък на врата <br />- Винаги е било така.<br />Държа на мама.<br />- Обичам я много. Много. Всичко най-хубаво. Моля – бъди щастлива!<br />- Орех ще се оправи. <br />Чау, мама.<br />Подпис: Един пРазен орех И умрял в хралупа буХал <br /><br /><br /><br />проклет да съм заради всичко което правя за всеки.<br />Кой ще ми каже едно истинско благодаря а не м`си с половин уста.<br />Никой.<br />Пръста си не мърдам повече. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:3915 2005-04-01T22:35:32Z 2005-04-01T22:35:32Z Ужасна седмица<br />Ужасно дълга седмица<br />умират хора всички умряха<br />кой остана?<br />не се сещам. Работа работа работа<br />загуба на вяра в себе си<br />много трудна седмица<br />красиви момиче умни<br />нехубави момичета обикновени<br />ау<br />край <br />не мога<br />предавам се<br />а не трябва<br />вдигам ръце<br />трябва да започна битката <br />трябва да я продължа<br />да намеря сили urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:3659 2005-03-25T21:55:24Z 2005-03-25T21:55:24Z Факт е, че съм влюбен. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:3357 2005-03-25T21:54:18Z 2005-03-25T21:54:18Z Жан-Жак Брюнетката – “Изповеди” <br />(съдържа само 3 дни, защото 3 е хубаво число, а и на третия ден се самоубива)<br /><br />Ден І<br /><br /> Много ме е срам. Това е втората ми литературна чекия. Ужасно. Още някой и друг месец и ще съм завършен литературен мастурбатор, който ще се е изпозаял с цялата българска и тук-таме световна литература, а половината мъртъвци от божествената величина на дядо ви Толстой ще се въртят в гробовете си с константа сила както казва физиката.<br /> <br />Ден ІІ<br /><br /> Винаги съм казвал, че се справям добре с междутекстовия прочит на две-три творби. Не го казвам, защото съм нескромно копеле, напротив, скромността за мен е висша добродетел, също толкова важна като срамежливостта. Междутекстовия прочит ми дава възможност да се позабавлявам с двама автори едновременно вместо да си губя времето и да го правя поотделно с всеки. Ето например много примамливо звучи сравнението между “Параграф 22” и военната проза на Йовков. Мога да се хвана на бас с този, който чете това, че ако направя този прочит половината университетски преподаватели ще избухнат. Така ще избухнат, че като дойде второто пришествие сглобяването им ще предствлява истинска трудност за заелите се с това дело. Както и да е. Да кажем, че аз съм милостив човек. Да кажем, че просто сте ме хванали в лош момент. Ето защо бих ви предложил сговаряне между същия този индивид Йордан Йовков и живеещия доскоро в Танжер, бивш наркоман, понастоящем покойник Уилям Бъроуз. Аз например виждам много общи неща между разказът “Другоселец” и романът “Дрога”. Забелязвате ли колко общо имат тези великолепни паратекстове? Проектирани в своите си повърхности – разбирай селото и гетото (едно и също?) те имат сходства по замисъл. Това, което ги сближава и отличава е, че героят на Бъроуз не е дрУгоселец а дрОгоселец. Ако не сте чели Бъроуз ще ви помогна. Съвсем скоро ще излезе шест томната ми епопея (творбата на живота ми!!!) “Дрогоселци: Бай Героин пътува из Европа и съседното село”. В нея се разказва (точно така! Разказва се за!) преживяванията на наркоманите в дълбоката провинция. Романът е тъжен. Предизвиква обилно кръвотечение и сълзоотделяне. Чете се с 6 топа тоалетна хартия, кърпички, спирт и антидепресанти. И кой е казал, че литературата е лесна? Като искате леснотии – ей ви “Доналд Дък” – правете анализ на последния му брой. Самите руснаци бягат в Турция като чеят за Достоевски. Много го уважават иначе. Само дето не го четат. Това е то класиката е не съм го казал аз. <br /><br />Ден ІІІ<br /><br /> Писна ми. Днес не ми стават. Лафовете. Нещо ми е криво. Бях на четене на стихове от Виргиния Захариева – “рецитирани” от Тома Марков. Трябваше да им съпровод от синт барабани от Ко Кацарски, но никога не съм вярвал на синт барабаните и те за пореден път доказаха, че са зле. Нещо в електричеството каза “тц”. Кацарски довлачи една тарамбука и започна да плющи на нея. Нейсе от време на време не преценяваше колко силно трябва да плесне и някоя девойка от публиката подскачаше стреснато. <br /> Той започна горе-долу така: “Здравейте. Аз съм Тома Марков и ще ви прочета малко поезия, въпреки че е писана от жена (Тома има чувство за хумор, което се проявява във всякакви ситуации... за щастие). Но за да ги прочета аз определено трябва да се почувствам като Виргиния Захариева. (С тези думи той се съблече с изключение на симпатични долни гащички и навлече една червена рокля – това стана пред стотина насядали почитатели на поезията, които знаеха, че могат да очакват всичко от господин Марков). Роклята му стоеше добре. Той не четеше от отделни листа, а от един топ, който постепенно разгъваше. Нещо като оная тоалетна хартия, за която стана вече въпрос. Ей това постомодернизма е голяма работа! Нищо друго не успя да превърне ходенето до “онова място” в ритуал, в необикновено преживяване, достойно да бъде споделено с публика. Както и да е. Стиховете не ми допаднаха. Даже си мисля, че моите са по-добри. Вече казах, че съм скромен. Тръгнах си тъжен. Изправяйки се на Орлов мост аз за пореден път видях светлините на града. На Града. Гърбът на Цариградско шосе, дремещите орли, които са заспали в полет, хилядите коли, прииждащи отвсякъде, в които клечат създания с проблеми и въпреки това по свой си начин е красиво. Обичам урбанистични “пейзажи”. Мнооого. И неусетно в тиквата ми се появиха следните стихове:<br /><br />Със синьото ми яке<br />издигам се в нощта<br />по пътя към града<br />в екстаз <br />изпадам аз<br />от светлините,<br />но не помня дните,<br />защото нежна е нощта.<br />Погалвам тихо пак косите,<br />които трепват в вечерта.<br /><br />Полирани проблясват строфите<br />като неонови слънца -<br />не ще разкажат катастрофите,<br />защото нежна е нощта. <br /><br />И всеки бърза, някой чака <br />да падне мрак в града<br />Чуй ме! Оглеждай се внимателно във всяка<br />звезда,<br />защото<br />до болка нежна е нощта. <br /><br />Скот Фицджералд. Добро заглавие е “Нежна е нощта”. Две думи няма по въпроса. <br /><br />Вчера пък Джоузеф Хелър ме смаза. Мама му стара, прочетох 400 страници от “Параграф 22” и въпреки всичко той ме изненада сякаш започвам нова книга. Макоут преряза Кид Симпсън със самолета си и се самоуби в планината. (Дори ако минем през Ботевското хахах –планина звучи някак героично тържествено, да се разбиеш в планина звучи трагично красиво). Прочетох, че един от любимците ми – Нейтли загива. Защо? Всички измряха. Остана единия луд Йосарян, който ми е също толкова мъгляв колкото Швейк. Някакъв такъв неориентиран... А и вожда Бял полуовес умря от пневмония както предполагаше. Много тъжна книга. И си знаеш, че това е абсурд на N-та степен и ти е кофти. Бах... му... ей допреди малко слушах Бах. Бах колко е добър Бах! <br /><br />Тоя постмодернизъм е един голям егоизъм. Само Аз та АЗ! Няма други. <br /><br />Ама така и трябва. 12 години вече чакам за разрешително за базука и когато го получа ще освободя света от няколко дузини неща претендиращи да са хора повече от мен.<br /><br />Което ми напомня да ви разкажа за нещо.<br /><br />Щяхме да правим алманах, в който да публикуваме писанията на наши мили съученици. Идеята е пред пропадане, обаче аз се хванах да напиша един предговор. Мисля, че това е един добър предоговор. Универсален. И така:<br />Пиянството на един випуск или антипредговор (не по мотиви на иван вазов)<br /><br />Пичове и пички съученици и съученички честита нова година etc.,<br />дето оставате пък аз не съм ви видял че още съществувате, но това няма никакво значение! Това е първата страница нещо което му казват предговор към алманах сборник антология и всичко от сорта на стотина страници “творби” от разни хора, които в последно време са се мотали из коридорите на многоуважаваното от всички училище, пушили в добреизвестнитениместа, подмазвали са се на учителите, драскали са брадати вицове от времето на крал Артур в тоалетните, натискали са ония крастаици`.....................<br />краса`ици от 11сти клас тоест пълноценно са си живели живота в гимназията (да не вярваш просто?!). Стихотворенията, поемите, разказите, повестите, откъсите от многотомните фентъзи епоси с куци дракони и содомизирани гаргойли с едно крило и избити зъби (Робърт Джордан да си пръска черепа - това няма да повлияе върху училищния живот в 9 ФЕГ и вие го знаете добре)... хм какво да ви кажа... не ми беше лесно. Ама никак. Даже едва го преживях. Кое съм преживял ли? Алманаха, разбира се. Аз собствените си драсканици не съм подредил в удобен за възприемане вид та тръгнах да осквернявам и вашето свещено слово. Много ви е тъжно, знам, обаче стореното-сторено и ние сега заедно ще глътнем последната лепкава хапка от общата ни школарска попарка. Ще ми е много забавно ако разбера, че някой от вас е прочел нещо от това, а не го е бутнал в ръцете на баба му да го използва като подпалки в пейзанското си имение в Полски Тръмбеш. Обичате ли да ходите на село при баба? Аз не. Има много цигани и съм принуден да слушам чалга, което си е извращение с крехката ми душевност (?). Сигурно сте забелязали, че не съм същия (хлип-хлип). Освен това не съм расист. Нищо против никой нямам. Аз всъщност нищо нямам. И малко хора ме имат за нещо. Даже против вас нямам нищо макар че си мислите обратното. Спокойно, не ви карам да мислите (?). Вас като гледам по принцип не ви карат да полагате подобни усилия и затова сте едно щастливо поколение, което не се е сражавало с букви абсурдисти и не са му се случвали почти никакви лоши неща (?) . Та идеята ми беше – опитайте се да прочетете нещо. Може интуитивно да ви хареса и да станете фенове на някои от нас – скромните драскачи, които сме посветили петшестотин безсънни нощи (докато вие сте се натискали на тийн купони тенис-маси училищни дворове в късни доби и прочие “прелюбопитни” места и времена) за да заситим интелектуалния ви глад който млати мозъка ви (?) като Майк Тайсън – опа три къси прави с дясната в корема и на бегом към Lе H(e)llАДilnick (така и не зацепих какво му е адското на един хладилник) Не квартала бе не квартала. Тъй като в едно от “нещата” илюстраторът бе порицан строго аз използвам възможността да кажа на оня автор да си гледа работата, защото в момента на илюстратора му предстоят изпити, а не само да рисува красиви убийци със сатъри, които са фалически символи (сатърите) разни широко отворени очи на гола уплашена девойка (нищо общо с кубрик) и да му благодаря, че ще нарисува едни небостъргачи. <br /> Аз вече имах удоволствието преди пет-шест години да видя един алманах и мога да кажа с увереност, че беше много противна гледка. На всичкото отгоре (е няма да е отдолу я!) трябваше да плащаме за да си го гледаме (?) вкъщи. Всеки ученик трябваше да притежава поне един екземпляр от алманаха – повече екземпляри – поощрение – всеки трети - безплатен или нещо от сорта, а при всеки пети закупен – безплатен шампоан против котешки глисти! OMFG!!! Ужас!!! Тъй като в момента аз съм отговорен (?) за това, което четете или поне за 1/10 от него ви пожелавам да ви се родят две-три мозъчни клетки или ако случайно не се родят то поне и да не умрат от свръхнапрежение. Предговорът на един алманах в общи линии не може да каже нищо а антипредговора съвсем – това беше повод да изговоря определен брой простотии на квадратен ред и нищо повече - СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СЕ ПРЕЕБАХТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ТОВА – АЗ ВСЪЩНОСТ НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ ВИ КАЗАХ. Хаха. <br /> Пожелавам ви приятно пенетриране на душите на вашите съученици, които почти доброволно (е имаше и дребни случаи на насилствено конфискуване, но на фона на общото благородство бяха съвсем малко) се изложиха публично. <br /> Ами това е драги съученици. Започвайте да гълтате и знайте, че вие драги сте бъдещето на БГто! Както виждате направил съм го много черно - бъдещето (Бог да му е на помощ на БГ бъдещето) <br />Приятно четене. <br /><br />От част от редакторите (ама много малка част) – другите загинаха геройски в процеса на работа. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:3074 2005-03-20T22:05:45Z 2005-03-20T22:05:45Z Снощи - до 1 писане на тема за проклетия Славейков. Поради това пропускане на рожден ден и кофти. Днес урок. Иначе скучно. Сега ще чета. Глупаво. Гадно. Кофти. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:2823 2005-03-19T22:08:34Z 2005-03-19T22:08:34Z Цял ден лигавене размотаване губене на време както винаги.<br />УЖасна тема за Славейков но няма как. Този човек ще ме съсипе. Славейко ве зле и е крайно време някой да му го каже. Утре на литература от 13.00 Батълфийлд глупости с идиоти. Скука. Тъп ден. Много тъп. Няма да стана докато не си напиша темата за Славейков иначе никога няма да я напиша. Минал съм олимпиадата по литература и трябва да се явя на втори кръг. Незаслужено. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:2706 2005-03-18T22:15:32Z 2005-03-18T22:15:32Z St. Anger<br />Параграф 22.<br />Побъркана котка.<br />"Версии".<br />Пелинът е хубаво нещо.<br />Разбрах го снощи, след като написах "Версии" - едно от най-добрите неща, които съм писал досега.<br />Чувствам се доволен.<br />Поезията е мина. Диамантена мина и творецът е доволен когато извади голям красив къс, който има нужда от малко обработка. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:2366 2005-03-16T22:44:54Z 2005-03-16T22:44:54Z Усещам се болен.<br />"Некролози" - Сароян.<br />"Инквизицията".<br />"Смъртта е занимание самотно" - Бредбъри.<br />Не съм на кеф. Превеждах статия за Кан и Хитлерюгенд. Голяма е. Ръцете ми са потни от топлината.<br />Компютърът бучи неприятно. Утре ранно ставане. <br />Пробождаща болка отляво.<br />Премина. Дописана тема по история. <br />Сън? urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:2145 2005-03-14T16:41:06Z 2005-03-14T16:41:06Z Сдобих се с Левчев "Гладиатор" и другите две на Сепулведа както и мислите на Дали. Дали е мислил удивително добре бих казал. Четох ги с голямо удоволствие. Малко спане следобед. Умората премина. Вероятно ще пропилея времето до края на вечерта... както винаги. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:1801 2005-03-13T20:56:26Z 2005-03-13T20:56:26Z Man with the harmonica Не можах да си купя Левчев Сепулведа и Дали. Закъснях с малко и навсякъде беше затворено. Едно параноично стиховорение. Мрак. Седмицата започва и това е лошо. Литературата изиска от мен 2 текста, но ще получи само смешки. Това не знам дали е добре. Мразя да излизам... тоест просто не обичам. Моят дом е повече от моята крепост. Той е моят дом. Както и да е - днес излязох в 8.40 и се прибрах в 8. Това със сигурност не е добре. Империал е сложил хубави книги или ще ги сложи. Ето това съм сигурен че е добре. Ден на прошката.<br />Снощи хейт на зайците. Да са живи и здрави. Много помня аз какъв съм бил като заек. Сигурно бял. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:1617 2005-03-12T14:12:55Z 2005-03-12T14:12:55Z I googled and I Understood that едно издание на Властелина с картини на Ван Гог ще е скандално и същевременно доста би ми харесало. Кич? не знам. Но би ми харесало. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:1468 2005-03-11T20:39:37Z 2005-03-11T20:39:37Z пак Бах. каквото и да е. Малко училище. Ориндж. Нисим. Обмислям варианта да не излизам навън освен да си купувам книги. Сетих се че и тях мога да си ги поръчвам. Да не забравя да си взема Бегбеде и Мендоса по-нататък. Ах тоя Ван Гог колко е голям. Видя ли цветовете му се побърквам. Не знам какво би станало ако разгърна книгата с живописта на Дали. Тя е опакована. Сигурно ще има смъртни случаи. Или е имало. Тъпея в чата а уж щях да го отказвам. Да бе. Ще понапиша някоя страница от любимата ми тема за Славейков. Днес циклих един час на оня концерт за орган на Бах. Бах колко е добър Бах. <br />Той слиза.<br />Той се влюбва.<br />Той умира. <br />добър преразказ.<br /><br />50 Journeys<br />BBC<br /><br />BF 1942<br />само глупости. Загуба на време. Не знам как е Ваньо. Операциите по някакъв начин са го променили. Върнали са го назад. Дали ще намеря сили да си напиша книгите. "Погледите срещу теб" и "Живот/смърт"??? Трябва време да свършат историите, които ще бъдат описани в тях. Ще видим. Спането след училище е хубаво. ОСвен това обичам Моника Белучи. Гледах Irreversible. Голяма жена е Моника. Голяяяма. Свалих си Мисия Клеопатра на диск само заради нея. urn:lj:livejournal.com:atom1:24x7:1193 2005-03-10T17:36:36Z 2005-03-10T17:36:36Z нещо кофти Чувствам се недобре. Нещастен съм. Дразня се на всички. На всичко, което мърда и говори. Мразя глупавите хора. Принципно вече не обичам хората. Повечето. Глупавото място, в което протекоха последните пет години ме съсипа. Толкова идиоти с толкова претенции на толкова малко пространство. Ужасно. Но скоро всичко ще свърши. И ще започне отново. Може би - ако се вредя в онова бясно препускане. Селинджър