Жан-Жак Брюнетката – “Изповеди”
(съдържа само 3 дни, защото 3 е хубаво число, а и на третия ден се самоубива)
Ден І
Много ме е срам. Това е втората ми литературна чекия. Ужасно. Още някой и друг месец и ще съм завършен литературен мастурбатор, който ще се е изпозаял с цялата българска и тук-таме световна литература, а половината мъртъвци от божествената величина на дядо ви Толстой ще се въртят в гробовете си с константа сила както казва физиката.
Ден ІІ
Винаги съм казвал, че се справям добре с междутекстовия прочит на две-три творби. Не го казвам, защото съм нескромно копеле, напротив, скромността за мен е висша добродетел, също толкова важна като срамежливостта. Междутекстовия прочит ми дава възможност да се позабавлявам с двама автори едновременно вместо да си губя времето и да го правя поотделно с всеки. Ето например много примамливо звучи сравнението между “Параграф 22” и военната проза на Йовков. Мога да се хвана на бас с този, който чете това, че ако направя този прочит половината университетски преподаватели ще избухнат. Така ще избухнат, че като дойде второто пришествие сглобяването им ще предствлява истинска трудност за заелите се с това дело. Както и да е. Да кажем, че аз съм милостив човек. Да кажем, че просто сте ме хванали в лош момент. Ето защо бих ви предложил сговаряне между същия този индивид Йордан Йовков и живеещия доскоро в Танжер, бивш наркоман, понастоящем покойник Уилям Бъроуз. Аз например виждам много общи неща между разказът “Другоселец” и романът “Дрога”. Забелязвате ли колко общо имат тези великолепни паратекстове? Проектирани в своите си повърхности – разбирай селото и гетото (едно и също?) те имат сходства по замисъл. Това, което ги сближава и отличава е, че героят на Бъроуз не е дрУгоселец а дрОгоселец. Ако не сте чели Бъроуз ще ви помогна. Съвсем скоро ще излезе шест томната ми епопея (творбата на живота ми!!!) “Дрогоселци: Бай Героин пътува из Европа и съседното село”. В нея се разказва (точно така! Разказва се за!) преживяванията на наркоманите в дълбоката провинция. Романът е тъжен. Предизвиква обилно кръвотечение и сълзоотделяне. Чете се с 6 топа тоалетна хартия, кърпички, спирт и антидепресанти. И кой е казал, че литературата е лесна? Като искате леснотии – ей ви “Доналд Дък” – правете анализ на последния му брой. Самите руснаци бягат в Турция като чеят за Достоевски. Много го уважават иначе. Само дето не го четат. Това е то класиката е не съм го казал аз.
Ден ІІІ
Писна ми. Днес не ми стават. Лафовете. Нещо ми е криво. Бях на четене на стихове от Виргиния Захариева – “рецитирани” от Тома Марков. Трябваше да им съпровод от синт барабани от Ко Кацарски, но никога не съм вярвал на синт барабаните и те за пореден път доказаха, че са зле. Нещо в електричеството каза “тц”. Кацарски довлачи една тарамбука и започна да плющи на нея. Нейсе от време на време не преценяваше колко силно трябва да плесне и някоя девойка от публиката подскачаше стреснато.
Той започна горе-долу така: “Здравейте. Аз съм Тома Марков и ще ви прочета малко поезия, въпреки че е писана от жена (Тома има чувство за хумор, което се проявява във всякакви ситуации... за щастие). Но за да ги прочета аз определено трябва да се почувствам като Виргиния Захариева. (С тези думи той се съблече с изключение на симпатични долни гащички и навлече една червена рокля – това стана пред стотина насядали почитатели на поезията, които знаеха, че могат да очакват всичко от господин Марков). Роклята му стоеше добре. Той не четеше от отделни листа, а от един топ, който постепенно разгъваше. Нещо като оная тоалетна хартия, за която стана вече въпрос. Ей това постомодернизма е голяма работа! Нищо друго не успя да превърне ходенето до “онова място” в ритуал, в необикновено преживяване, достойно да бъде споделено с публика. Както и да е. Стиховете не ми допаднаха. Даже си мисля, че моите са по-добри. Вече казах, че съм скромен. Тръгнах си тъжен. Изправяйки се на Орлов мост аз за пореден път видях светлините на града. На Града. Гърбът на Цариградско шосе, дремещите орли, които са заспали в полет, хилядите коли, прииждащи отвсякъде, в които клечат създания с проблеми и въпреки това по свой си начин е красиво. Обичам урбанистични “пейзажи”. Мнооого. И неусетно в тиквата ми се появиха следните стихове:
Със синьото ми яке
издигам се в нощта
по пътя към града
в екстаз
изпадам аз
от светлините,
но не помня дните,
защото нежна е нощта.
Погалвам тихо пак косите,
които трепват в вечерта.
Полирани проблясват строфите
като неонови слънца -
не ще разкажат катастрофите,
защото нежна е нощта.
И всеки бърза, някой чака
да падне мрак в града
Чуй ме! Оглеждай се внимателно във всяка
звезда,
защото
до болка нежна е нощта.
Скот Фицджералд. Добро заглавие е “Нежна е нощта”. Две думи няма по въпроса.
Вчера пък Джоузеф Хелър ме смаза. Мама му стара, прочетох 400 страници от “Параграф 22” и въпреки всичко той ме изненада сякаш започвам нова книга. Макоут преряза Кид Симпсън със самолета си и се самоуби в планината. (Дори ако минем през Ботевското хахах –планина звучи някак героично тържествено, да се разбиеш в планина звучи трагично красиво). Прочетох, че един от любимците ми – Нейтли загива. Защо? Всички измряха. Остана единия луд Йосарян, който ми е също толкова мъгляв колкото Швейк. Някакъв такъв неориентиран... А и вожда Бял полуовес умря от пневмония както предполагаше. Много тъжна книга. И си знаеш, че това е абсурд на N-та степен и ти е кофти. Бах... му... ей допреди малко слушах Бах. Бах колко е добър Бах!
Тоя постмодернизъм е един голям егоизъм. Само Аз та АЗ! Няма други.
Ама така и трябва. 12 години вече чакам за разрешително за базука и когато го получа ще освободя света от няколко дузини неща претендиращи да са хора повече от мен.
Което ми напомня да ви разкажа за нещо.
Щяхме да правим алманах, в който да публикуваме писанията на наши мили съученици. Идеята е пред пропадане, обаче аз се хванах да напиша един предговор. Мисля, че това е един добър предоговор. Универсален. И така:
Пиянството на един випуск или антипредговор (не по мотиви на иван вазов)
Пичове и пички съученици и съученички честита нова година etc.,
дето оставате пък аз не съм ви видял че още съществувате, но това няма никакво значение! Това е първата страница нещо което му казват предговор към алманах сборник антология и всичко от сорта на стотина страници “творби” от разни хора, които в последно време са се мотали из коридорите на многоуважаваното от всички училище, пушили в добреизвестнитениместа, подмазвали са се на учителите, драскали са брадати вицове от времето на крал Артур в тоалетните, натискали са ония крастаици`.....................
краса`ици от 11сти клас тоест пълноценно са си живели живота в гимназията (да не вярваш просто?!). Стихотворенията, поемите, разказите, повестите, откъсите от многотомните фентъзи епоси с куци дракони и содомизирани гаргойли с едно крило и избити зъби (Робърт Джордан да си пръска черепа - това няма да повлияе върху училищния живот в 9 ФЕГ и вие го знаете добре)... хм какво да ви кажа... не ми беше лесно. Ама никак. Даже едва го преживях. Кое съм преживял ли? Алманаха, разбира се. Аз собствените си драсканици не съм подредил в удобен за възприемане вид та тръгнах да осквернявам и вашето свещено слово. Много ви е тъжно, знам, обаче стореното-сторено и ние сега заедно ще глътнем последната лепкава хапка от общата ни школарска попарка. Ще ми е много забавно ако разбера, че някой от вас е прочел нещо от това, а не го е бутнал в ръцете на баба му да го използва като подпалки в пейзанското си имение в Полски Тръмбеш. Обичате ли да ходите на село при баба? Аз не. Има много цигани и съм принуден да слушам чалга, което си е извращение с крехката ми душевност (?). Сигурно сте забелязали, че не съм същия (хлип-хлип). Освен това не съм расист. Нищо против никой нямам. Аз всъщност нищо нямам. И малко хора ме имат за нещо. Даже против вас нямам нищо макар че си мислите обратното. Спокойно, не ви карам да мислите (?). Вас като гледам по принцип не ви карат да полагате подобни усилия и затова сте едно щастливо поколение, което не се е сражавало с букви абсурдисти и не са му се случвали почти никакви лоши неща (?) . Та идеята ми беше – опитайте се да прочетете нещо. Може интуитивно да ви хареса и да станете фенове на някои от нас – скромните драскачи, които сме посветили петшестотин безсънни нощи (докато вие сте се натискали на тийн купони тенис-маси училищни дворове в късни доби и прочие “прелюбопитни” места и времена) за да заситим интелектуалния ви глад който млати мозъка ви (?) като Майк Тайсън – опа три къси прави с дясната в корема и на бегом към Lе H(e)llАДilnick (така и не зацепих какво му е адското на един хладилник) Не квартала бе не квартала. Тъй като в едно от “нещата” илюстраторът бе порицан строго аз използвам възможността да кажа на оня автор да си гледа работата, защото в момента на илюстратора му предстоят изпити, а не само да рисува красиви убийци със сатъри, които са фалически символи (сатърите) разни широко отворени очи на гола уплашена девойка (нищо общо с кубрик) и да му благодаря, че ще нарисува едни небостъргачи.
Аз вече имах удоволствието преди пет-шест години да видя един алманах и мога да кажа с увереност, че беше много противна гледка. На всичкото отгоре (е няма да е отдолу я!) трябваше да плащаме за да си го гледаме (?) вкъщи. Всеки ученик трябваше да притежава поне един екземпляр от алманаха – повече екземпляри – поощрение – всеки трети - безплатен или нещо от сорта, а при всеки пети закупен – безплатен шампоан против котешки глисти! OMFG!!! Ужас!!! Тъй като в момента аз съм отговорен (?) за това, което четете или поне за 1/10 от него ви пожелавам да ви се родят две-три мозъчни клетки или ако случайно не се родят то поне и да не умрат от свръхнапрежение. Предговорът на един алманах в общи линии не може да каже нищо а антипредговора съвсем – това беше повод да изговоря определен брой простотии на квадратен ред и нищо повече - СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СЕ ПРЕЕБАХТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ТОВА – АЗ ВСЪЩНОСТ НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ ВИ КАЗАХ. Хаха.
Пожелавам ви приятно пенетриране на душите на вашите съученици, които почти доброволно (е имаше и дребни случаи на насилствено конфискуване, но на фона на общото благородство бяха съвсем малко) се изложиха публично.
Ами това е драги съученици. Започвайте да гълтате и знайте, че вие драги сте бъдещето на БГто! Както виждате направил съм го много черно - бъдещето (Бог да му е на помощ на БГ бъдещето)
Приятно четене.
От част от редакторите (ама много малка част) – другите загинаха геройски в процеса на работа.
![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
24x7's journal